Предприятието печели години наред през държавното Кинтекс“ всички големи оръжейни

 Предприятието печели години наред през държавното „ Кинтекс “ всички огромни оръжейни поръчки без присъединяване на съперници Едва ли за някого ще е изненада, че в България, в случай че си притежател на дружество и можеш да извадиш на „ жълтите павета “ 200–300 души служащи, то всичките ти претенции, даже и несправедливи, ще бъдат задоволени. Наблюденията на публичния живот през годините удостоверяват напълно тази теза, написа " Труд " в просторен разбор по тематиката. Налице е наклонност посредством улични митинги да се реализира напън върху държавните институции. Не приказваме за дежурните митинги на грантовите НПО–та на Христо Иванов и Иво Прокопиев, които, заради неналичието на действително защитими дела, напълно изчерпаха своя капацитет и се трансфораха в маргинални, или по-скоро в комични мероприятия. Говорим за митинги на служащи на предприятия, ловко манипулирани и насочвани от своите работодатели за реализиране на персонални и несъвместими със закона цели. Такива точно митинги бяха проведени от „ Емко “ – дружество, благосъстоятелност на добилия скандална известност в последните седмици оръжеен търговец Емилиян Гебрев. Какво желаеха служащите на „ Емко “, или по-точно – какво искаше техният шеф Емилиян Гебрев? Искаше страната да си затвори очите пред установените в складовете на „ Емко “ нарушавания на условията за предпазване на муниции и военна продукция. Да си затвори очите, както си ги е затваряла години наред, защото неналичието на охранителни системи, даже на елементарни ограждения на складовете, на противопожарни системи и на обикновена организация на метода на предпазване на боеприпасите в складовете, открити от Министерство на вътрешните работи и работа „ Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) “, не са от през вчерашния ден, а от доста от дълго време. Просто никой досега не си бе разрешавал да „ ревизира “ Емилиян Гебрев. По същия метод страната години наред не ревизираше и финансовата пирамида на близкия другар на Гебрев – ексбанкера Цветан Василев. И резултатите са налице – милиарди лв. вреди за страната. Защо никой не ги е проверявал до момента и за какво, когато страната стартира най-сетне да извършва функционалностите си, срещна такава гневна и добре проведена опозиция. Отговорът е очеваден – тъй като годините на прехода сътвориха недосегаеми хора, за които няма правила. Хора, привикнали единствено да употребяват страната за личното си замогване, съумели да оплетат десетки властимащи в комплицирани връзки на взаимозависимост. И това блестящо си пролича на митингите на „ Емко “. Достатъчно е единствено да се видят политиците, които излязоха да „ пазят “ интереса на Гебрев, с цел да стане ясна мрежата на зависимостти в целия политически набор, основана през годините с помощта на стотиците милиони облаги на оръжейния необут. Печалби, добити главно посредством потреблението от страна на Гебрев на държавните оръжейни сдружения „ Кинтекс “ и „ ВМЗ “. Защото без марката и комерсиалната известност на „ Кинтекс “ Гебрев нямаше да подписа нито един огромен контракт за доставка с трета страна, каквито са прословутите контракти за доставка на ракетни снаряди с Индия. Защото без индустриалния капацитет на „ ВМЗ “ Гебрев нямаше да завоюва десетки милиони от извънредните и на повишени цени доставки на барут за държавното дружество. Но колкото и гротескно да наподобяват тези обстоятелства, то те не са най–важното. Важното в тази ситуация е, че „ митингите “ на „ Емко “ реализираха задачата си. Под уличния напън страната върна лиценза на предприятието, макар сериозните подозрения, че нередностите в съхранението на продукцията и боеприпасите не са били напълно отстранени. Да, складираната на индустриалните площадки в прорез с всевъзможни правила за сигурност военна продукция, за което и протестиращите служащи признаха, евентуално е била преместена. Но това е всичко, което в „ Емко “ са направили, с цел да си получат назад лиценза. Остава въпросът – дали по същия начинщеше да се действа, в случай че спреният лиценз не бе навръх „ Емко “, а на някое друго военно дружество и в случай че Гебрев, Цветан Василев и съпричастните им медии, в това число медиите и на участващия във всяко мероприятие против страната Иво Прокопиев, не тръбяха от заран до вечер, че някой желал да „ превземе “ предприятието „ Дунарит “ и да „ накаже “ Гебрев, и че този някой бил Пеевски или Борисов. Твърде комфортна мантра, измислена да прикрие същинския проблем и същинската причина за прекъсването на лиценза на „ Емко “. А истината е елементарна – крадците, притиснати до стената, за следващ път се разкрещяха „ дръжте крадеца “ и машината им за операции проработи на цялостни обороти. Цветан Василев и Емилиян Гебрев сътвориха следващата скица в жанр „ Пиер Луврие “ за присвояване на активите, купени с пари на КТБ, като упрекнаха първо Пеевски, че желал да придобие „ Дунарит “, а след това и страната в противоконституционна „ национализация “ на предприятието. Поредният опит да се хвърли прахуляк в очите на хората. Достатъчно е единствено да се напомнят обстоятелствата към военния цех, с цел да лъсне обикновената операция. „ Дунарит “ е благосъстоятелност на Цветан Василев и това е изрично открито. Не непосредствено, а посредством няколко компании – „ Кемира “, „ Хедж инвестмънт България “ и офшорката EFV International Financial Ventures Limited (Британски Вирджински острови), на която Василев е краен притежател. Офшорката е била обилно кредитирана от КТБ и е притежател на още няколко знакови за Василев сдружения – едното от които е „ Технологичен център – институт за микроелектроника (ТЦ – ИМЕ) “. При този факт изказванията на Асен Бабански – шеф на „ Кемира “ и изпълнителен шеф на „ Хедж инвестмънт България “, че не знаел кой го е назначил в двете сдружения, са извънредно смехотворни (това не знаел, само че другояче знаел, че Пеевски желал да придобие завода). През интервала 2014 – 2016 година Цветан Василев направи два несполучливи опита да трансферира собствеността на „ Дунарит “, първо на белгиеца Пиер Луврие, а след това на руснака Дмитрий Косарев. Самият Луврие персонално призна на конференцията през м.март 2015 година, че бил придобил всички предприятия – „ БТК “, „ Нуртс “, „ ТВ7 “, „ Авионамс “ и „ Дунарит “, от Василев. След неуспеха на опитите за прекачване на тези активи в интерес на обвързваните с Василев Луврие и Косарев, пристигна ред на оръжейния необут Емилиян Гебрев. Добър другар на Василев и човек от оръжейния отрасъл. Гебрев направи опит да усили капитала на „ Дунарит “, а по-късно и да трансферира непосредствено акциите на завода в своя изгода, макар съответно наложения запор върху акциите от страна на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество. 9.10.2017 година Протестите на “Емко ” – рекет против страната. И това в случай че не е опит за кражба. В коя естествена страна дружество от стратегическия оръжеен бранш, каквото е „ Дунарит “, ще бъде обект на сходен на ниска цена сюжет за присвояване на собствеността му. През притежател, упрекнат във финансова машинация и търсен от Интерпол, през подставени лица „ псевдо- вложители “, каквито са Луврие и Косарев, до оръжеен търговец в забранителния лист на Държавния департамент на Съединени американски щати, направил опит да придобие „ Дунарит “ макар запора на страната върху акциите на завода. Само в България този водевил може да се случи. И вместо обществеността да желае от страната да реагира съответно, мантрите и опорните точки на крадците се показват ежедневно от подвластните от Василев и Прокопиев медии (включително и от националните телевизии) като Светата истина. И има хора, в това число някогашни и сегашни политици, които им пригласят. При тази подправена картина за какво страната да не направи опит да придобие „ Дунарит “? След като години наред си е затваряла очите пред офшорната благосъстоятелност на това значимо за оръжейната промишленост дружество. Да не би откакто закупи на обществена обмен военния авиоремонтен цех „ Авионамс “, който също бе под контрола на Василев, предприятието да е спряло да работи – в противен случай. По-добре ли е „ Дунарит “ да продължава да е под контрола на Василев, директно или посредством подставени лица като Луврие, Косарев или Гебрев. По- добре ли е „ Дунарит “ да продължава да обезпечава парични средства на Василев за първокласния му живот в Белград и за финансиране на мероприятия против стабилността на страната? Кой през днешния ден има интерес от това – кръгът на заинтригуваните лице е повече от явен. Това са Василев и неговото подставено лице Гебрев, обвиненият Иво Прокопиев, пропадналият политик Христо Иванов и спонсорираните от Сорос протестърски организации, за които всяко разтърсване в страната е добре пристигнало. Василев на следващия ден може да трансферира офшорната си компания и на " Ислямска страна " (примерно), и никоя българска държавна институция няма да разбере този факт. Звучи ужасяващо, само че при основаната обстановка е изцяло допустимо. Да се върнем на митингите на „ Емко “.Съвсем предстоящо изнудването на страната от страна на Емилиян Гебрев няма да завърши с връщането на лиценза. Сега от „ Емко “ желаят да им се върнат и договорите за доставка на снаряди с Индия, които бяха прекъснати от новото управление на държавния търговец „ Кинтекс “ и отначало подписани с държавното „ ВМЗ “. Защото се оказва, че без държавната марка „ Кинтекс “ „ Емко “ е нищо за останалия свят. Когато години наред Гебрев е печелил през държавната „ Кинтекс “ всички огромни поръчки, за които предходните ръководители на държавния търговец услужливо не са провеждали процедури и не са канели съперници (включително и държавното „ ВМЗ “), а напряко са ги предоставяли на Гебрев, е било елементарно да си най-големият в сектора. Сега Гебрев е изплашен по какъв начин ще се оправи без великодушното ходатайство на страната. И насажда този боязън в своите служащи. После какво ще изискат от „ Емко “. Сигурно „ ВМЗ “ да приключи директния си контракт със сръбския производител на барут „ Милан Благоевич “ и да върне Гебрев като медиатор и на тези доставки. Да напомним, че държавното „ ВМЗ “ приключи договорите за доставка на барут с медиатора „ Емко “ и подписа директни такива на по-добра цена със сръбския цех производител. След това от „ Емко “ несъмнено ще изискат страната да им построи нови хранилища, тъй като при техническото положение на съществуващите такива няма по какъв начин да съхраняват продукцията си в сходство със законовите условия. Да напомним, че „ Емко “ съхранява своя продукция, в това число и с изминал период на валидност, в хранилища на „ ВМЗ “ и на Министерство на защитата. И не заплаща наеми за това и не я подвига, макар многократните предложения. И за осъществяването на всяко последващо искане Гебрев ще вади по 200-300 служащи на митинг пред Министерски съвет. И настояванията му ще се извършват. Така става, когато страната се огъва пред откровения рекет – следват нови и нови претенции. Затова и умните споделят, че с рекетьорите не би трябвало да се договаря.

Blitz.bg